Първо искам да се извиня на дамите попаднали на този текст, че е написан като обръщение към мъжете. Всичко казано в него е валидно и за двата пола. Бих желал да помоля дамите да проявят въображението си, с което (както е известно) ни превъзхождат, и да приемат текста по смисъл – да го разберат така, както би звучал, ако беше написан като обръщение към тях. Благодаря, и моля за извинение! Вече прочетох няколко статии тук, относно това, че най-трудното при спиране на цигарите е всъщност психическата нагласа на пушача. Съгласен съм. Ако човек сам не реши, че пушенето му пречи и спирането на цигарите всъщност ще му донесе огромна полза, трудно е да бъде убеден в обратното. И макар той да е възрастен индивид, всъщност е в ролята на бебето, което не си дава биберона, и не приема аргументите, че има нещо по-добро от тази оръфана жълта гума. С този текст бих искал да се обърна най-вече към своите връстници, и да им дам малко материал за размишления. Нека те сами преценят, дали желаят да спрат да пушат или не.
Аз спрях цигарите на никаква дата – около две седмици преди рождения си ден. И както гласят съветите – спрях ги отведнъж. Изпуших последната си цигара една вечер, с ясното съзнание, че от следващия ден няма да пуша. И честно казано, тази последна цигара не ми беше кой знае колко приятна. Аз съм на 28 г. Навърших ги съвсем наскоро. Около месец преди рождения ми ден една мисъл беше започнала да се оформя в съзнанието ми. Тя ми даде мощен тласък към това, просто ей-така да реша и да спра пушенето. Приятелите с които най-често общувам са (естествено) на моите години – от 25 до към 32. И макар всеки от тях да е имал (или има) сериозна връзка, всъщност никой от нас все още не се е “задомил”. В същото време всеки от нас търси Дамата на живота си, и не крие, че когато я намери, няма какво да го спре да остане с нея завинаги. И така – този текст е за тези мои връстници, които са на приблизително същия етап в живота си.
Нека сега се пренесем няколко години напред във времето… Дамата е намерена, живеете заедно повече от година, и мисълта за дете е вече на дневен ред. Някъде по това време бъдещият татко започва да се зачита в най-различни статии по темата. И рано или късно стига до възможните усложнения в репродуктивната си система, причинени от употреба на алкохол и тютюнопушене. Започват съмнения и кошмари дали той изобщо ще може да има деца. И ако има… дали няма вредният му навик да им е навредил още, докато са били съвсем мънички – една малка част от неговата любима. Слава Богу, човешкото тяло умее да се възстановява от почти всичко което се опитваме да му причиним. Но лошата новина е, че всяко нещо изисква време. Със сигурност желанието да създадете семейство ще ви повлияе дотолкова, че да престанете да пушите без дори да се замислите. Но колко ще трябва да чакате, за да решите, че сте достатъчно “пречистени” за да дадете най-добрия шанс на рожбата си? А през това време купонът си тече, и часовникът няма да спре да тик-така. Може би тогава ще се появят мислите – “Ето, не било трудно да спреш да се тровиш! Защо не го направих преди години? Сега щях да съм спокоен…”.
Съвсем наскоро попаднах на статия, за мъж пушил в продължение на около 15 години. И в момента в който разбира, че съпругата му е бременна – той просто спира да пуши. И няма никакво желание да запали цигара – защото това означава да навреди на детето си. Това беше всъщност и една от капките, които докараха преливането на чашата за мен. Защото в момента в който залозите започнат да стават големи, “дребните радости” в живота, както често наричаме цигарите започват много силно да губят стойността си. Вече сериозно се замисляш какво чак толкова печелиш запалвайки поредната цигара, и дали нейната цена не е твърде висока. Да вредиш на себе си е лесно, но е далеч по-трудно да продължиш с пушенето, когато осъзнаеш, че цигарата вреди и на хората които са по-ценни от теб самия – тези които ще са в живота ти през следващите 30-40 години. Именно това е психологическата атака, която дава мощен тласък на волята за спиране на пушенето – мисълта, че всяка запалена цигара е своеобразен еквивалент на това, да вземеш детенцето си в ръце, и собственоръчно да му счупиш крачето. При това пред погледа на любимата, която цял живот си търсил. Тази мисъл не ме накара да се погнуся от цигарите. Направо ме накара да ги намразя. С тази мисъл в главата изпуших последната си цигара и усетих колко горчиво-безвкусна е.
Още седмица-две продължих да нося цигарите и запалката със себе си. Така знаех, че е въпрос на МОЕ СОБСТВЕНО решение дали да запаля или не. Нямах нужда от лепенки, нито дъвки или каквито и да е заместители. Тази мисъл ми беше твърде достатъчна. Така и не запалих. Едва ли всеки който прочете този текст ще разбере напълно какво имам предвид. Но тези които ме разбирате правилно – не ви е нужна дата. Запалете, помислете, и никога повече не наранявайте най-любимите си същества. Не забравяйте вкуса на последната си цигара. А като завършек искам да ви кажа – опитайте още сега да погледнете на днешния ден през погледа си, който ще имате след 5 години. Спомнете си за днешния ден, когато сте с любимата си на разходка в планината хванати ръка за ръка. Припомнете си вкуса на последната цигара, докато сте на плажа, а детенцето ви се опитва да ви зарие главата с пясък. Спомнете си днешния ден в неделната утрин, когато се събудите до любимата си, и я наблюдавате колко спокойна е в съня си до вас…
Не е от значение каква е датата. Но не е ли днес един от най-хубавите дни в живота ви?
Текстът е авторски и е написан от Duncan Griffin специално за spricigarite.com
Loading ...