Много се радвам, че откривам нови лица в блога, който превърнах в моя лична кауза и се радвам, когато тази кауза се споделя и от други хора.

Всички знаете много добре, за какво става въпрос – отказа от тютюнопушенето.

В тази връзка много ми хареса мнението на opitvasht, затова ще му отделя отделна публикация, мисля, че заслужава да се прочете от повече хора.

Той третира един от най-важните проблеми при отказа, а именно, мотивацията и психо факторите. Нещо, за което гласувам веднага, с двете ръце. Мисля в бъдеще да отделя повече статии относно мотивацията и автомотивацията, защото там се крие ключа.

Със сигурност има и други ключове, но аз знам как се работи с този. Затова и разказвам за него.

Поставям ммението на opitvasht тук, в оригинал, както го е написал.

Изключително трудно е, имам зад себе си 2 спирания по 5 месеца, пак пуша, имам много силна воля, променял съм драстично хранителния си режим за даден период, но цигарите – не мога все още. Тука май трябва да напиша 20-30 пъти “много е трудно, ама много, ама имате ли представа колко е трудно” и т. н., но блога си е за пушачи/бивши пушачи, така че нема нужда. Втория път беше с табекс – значително по-лесно е действително.

Оставам с правилното впечатление, че цаката е в качествена периодична мотивация (надъхване). Същото написах скоро в един друг блог – за фитнес и здравословен живот. Реших обаче сам да потърся нещо такова и – гледай какво става имало ентусиаст като теб, който да го прави в блог. При това изглежда, че нямаш особена подкрепа засега, съжалявам за закъснялата мотивация пък от моя страна – сега го намирам и определено ставам читател и коментатор.

Наистина проблема е more психологически, като хич не подценявам и физическото пристрастяване, цитирам от материал за никотина (не е от твоя блог, от другаде е): “Много бивши наркомани, които са отказали хероина, признават, че отказването на цигарите е значително по-трудно.” ВЪПРЕКИ ТОВА знам, че проблемът с цигарите е ДАЖЕ ПОВЕЧЕ психологически. Все пак повечето сме израснали в компанията на цигарите, в тяхната компания сме правили и всички значими неща в живота си за първи път, включително и откриването на секса!

Кажете сега дали тутунът не се е превърнал във фактор в живота ни дееба. Как се преебахме така не знам. Но определено е препълнено с интелигентни, млади, зрели, волеви хора, които са 100% убедени, че искат да спрат и опитват с най-интелигентните методи и НЕ УСПЯВАТ, защото е МНОГО трудно. Да удоволствие е, но не може да се сравни с чистия живот без цигари, да отказването ще бъде малка жертва в известна степен, но това също много добре сме го осъзнали и 500 пъти сме се съгласили и сме взели този избор, ама НА!! Не става бате, хич не е лесно и това много добре си го знаем, но пък в същото време си е напълно възможно и това също си го знаем. Стигам до пълната убеденост (чакай да изпуша една и продължавам :), че за хора в напреднала фаза на убеденост в решението си за спиране, цаката наистина е в качествената периодична мотивация.

Първо за спирането, после за продължаване на спирането, после за новия начин на живот като бивш пушач и след това за периодично повтаряне на “после за новия начин на живот като бивш пушач” до края на живота ти (вероятно). Чак му завидях на оня пич, дето прочел книга на някой си Алан Кар (само да не сбърках името) и се мотивирал (надъхал) достатъчно за да спре за три години!!! Баси, три години хич не е зле! Бих го посъветвал просто пак да прочете внимателно книгата, а след три години пак и след три пак. Като прочетох това, определено реших да я издиря и да я чета през три години, пък ако развия в някаква степен резистентност, да скъсявам интервалите – 2 години, 1 година, половин, па ако ще и накрая да трябва да си чета по 10 минути всеки ден преди лягане. Предпочитам да съм зарибен към неква шибана книга, отколкото към некви шибани цигари. Ако усетя, че действа, определено ще си наруша обещанието да бъде редовен читател на този блог, но задължително ще споделя за този метод :)
Много по-надъхващо действат обяснения за това, как ще се подобри състоянието ти след спирането на пушенето, отколкото за вредните последици от него, особено ако вредните си ги прочел вече хиляда пъти.

На няколко места намерих силни, едни и същи – освен дългосрочните – как се намалява риска от сърдечносОДФНЙ дрън дрън и така нататък, първите две краткосрочни са: 20 минути след спирането (на някои места е 12) – понижаване на пулса, 12 часа след спирането – количеството на СО в кръвта намалява наполовина (на едно място – 20 часа след спирането – напълно). Всъщност може да сбърках някоя цифра, но първото такова, дето прочетох ми подейства изключително надъхващо и точно тогава осъзнах внимателно изградената ми теория, спомената по-горе, че истинският ключ е качественото периодично надъхване. Виж това, то е даже по-подробно откъм по-скорошните положителни ефекти от отказването, я го преведи най-добре.

Поздрави!